My heart still beating... for Both!

by **Elenia Atlan** Сря Май 13, 2020 10:17 pm

Elenia Atlan

23 years old, FC: Gwendoline Taylor

Цял живот е сервирала в таверни.

Не след дълго осъзнах, че животът е кратък.

Предусещам такива неща... и знам, че моят живот ще бъде кратък, макар да не съм магьосница, а просто една селянка от Некхански произход, свободна душа вътрешно, но заключена в четири стени външно. Винаги. Всеки път... постоянно.

Отгледана към от баща Некханец и майка от Столицата. Намерили са се в момент, когато войната за Некха е била опустошителна. Майка ми е помагала на ранените стражари на Краля да се съвземат от раните си, а баща ми, макар и от пустинния град, е преценил, че волята на Краля е над всичко. И макар, че по онова време са били свободен град със собствени правила, без да се съобразяват с Кралството, той е преценил, че няма да имат шансовете да спасят градчето си и най-добре е било то да бъде окупирано от краля.

Дали е било правилно?

Трябва ли да виня баща си в предателство?

Това са загубени години, които няма да се върнат. Баща ми е мъртъв, майка ми също, когато бях на 19. В последствие се наложи сама да се справям с живота и единствената долнопробна работа, на която можеха да ми имат доверие, бяха таверните из кралството.

От таверна на таверна бродих без да знам какво искам. А бях наивна, малка, неопитомена, неопетнена. Бях величествена, млада и процъфтяваща в отношение на свободата, която имах.

Но това е минало...

Както и животът ми досега.

Минало е. Аз нямам права и никога съм нямала.

Действах безсмислено и навярно от това си изпатих. А очаквах тогава, че Кралството ще се застъпи за мен, но се озовах в един магически кръг, от който не можех да изляза. "Това е било твое решение. Кралят не може да направи нищо по въпроса!"

Обаче, не... не беше мое решение. Беше решение на един мерзавец, който ще го помня цял живот. Опетни живота ми с мазните си ръце от заешка яхния. Опетни името ми, младостта ми. Взе ми най-малкото, което имах, това, което копнеех никога да не изгубя - свободата! Сега бях робиня на един пияница, който всяка вечер ме насилваше и биеше в неговия дом. А той беше благородника, макар и да не е със синя кръв. Той беше реалния, този, който беше правият. Аз бях тази, която беше виновната и трябваше да заплати висока цена за това.

И така се случи...

Преди 5 месеца осъзнах, че в мен расте нещо, което не желаех. Поглеждах корема си и знаех, че след време то ще стане голямо, велико. Надявах се на отмъщение, което аз не можех да дам, но може би детето ми щеше да даде.

Но защо да обременявам едно малко създание за грешките на майка си?

Това не би ли било егоизъм?

Не би ли било катастрофално?

Нима то имаше някаква вина, че баща му, който вече беше на около 40 години, трябваше по този убийствен начин да посегне на майка му?!

Вярвах, че ще се въздаде справедливост в този несправедлив живот.

Вярвах, че този мъж щеше да загине нелепо...

Вярвах и... че може аз да съм тази, която нелепо да го убие.

А това ме плашеше... аз не бях такава! Не СЪМ такава!

Но всяка вечер, Боговете са ми свидетели, че не издържах. И това не беше нормално... бях бременна в петия месец, коремът ми вече беше достатъчно подут, все още работих, а може би щях да работя и до края на бременността, но... трябваше ли той да е толкова зъл?

Зъл, да...

Наистина зъл.

Унищожително зъл!

Само като го погледне човек в очите и осъзнава, че в този човек се таи такава омраза, невиждана досега от крехко момиче като мен. А аз нямах желание да му посягам...

Нямах...

Но усещах, че приливите на енергия ми идваха в повече.

И ако още веднъж реши да ми посегне...

...това щеше да е краят.

П.п. Еления ще има интерес малко към магията.

by **The Witch** Сря Май 13, 2020 10:31 pm

ACCEPTED!

Страхотен герой. Очаквай ЛС с разпределяне на статистиките.

My heart still beating... for Both!

My heart still beating... for Both!

Re: My heart still beating... for Both!