Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
WELCOME BEE

WELCOME!
Вход

Забравих си паролата!

Latest topis


Latest topics
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 56, на Чет Май 07, 2020 9:30 pm

Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved

Go down

Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved  Empty Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved

Писане by Alistor Cay on Чет Сеп 10, 2020 6:06 am


   
Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved  1
Ансел
Ансел беше роден в най-чистокръвната драконова фамилия Дармара, в миналото служеща на кралското семейство. Никой не знаеше, че баща му тайно бе имал афера с лен на прокълнато семейство и всъщност Ансел дори не беше чистокръвен дракон. Това, разбира се, остана скрито до 18тия му рожден ден, когато проклятието се отключи. Преди това нека ви запознаем с Ансел, който беше доста ревливо бебе, свикнало да става на неговата и да получава всичко, което иска. Неведнъж с рева си беше предизвиквал земетресение в цялата къща, което не спираше, докато бебокът не види как някой разтревожен възрастен тичка тревожно към негова посока и се спъва в някоя от гумените му играчки, разпилени по пода. Това бе сред малкото гледки, които донасяха най-продължителна усмивка върху миниатюрното сладко личице. Лукава, да, но все пак неустоима усмивка. Пакостник би бил неточен епитет за малкия Ансел. Просто още от пеленаче си бе изградил свят, където той бе принц с по-голяма власт и от боговете, а всяко негово желание бе закон, притежаващ повече тежест и от седемте смъртни гряха. Рядко някоя от детегледачките му се застояваше задълго на работа. Ансел беше напляскал сумати ръце, които си позволяваха да го докосват не където му е приятно. Сега още хлапе по душа, все така вглъбено в своите желания, обясняваше почти постоянното му мрънкане. Ако не мрънкаше на глас, то със сигурност го правеше в мислите си. И повярвайте, винаги се намираше причина за мрънкане.
Гримасата на упорито недоволство почти денонощно красеше нежните му, почти момичешки черти. Ансел бе крайно придирчив за почти всичко и не приемаше нищо, ако не е по неговия начин. Това бяха вечните терзания и неволи на прислугата в голямата къща. Накрая всички те го сварваха как си върши всичко сам, за да постигне желаното удовлетворение. Изникваше въпросът, след като в крайна сметка Ансел възнамеряваше да се обслужи собственоръчно, защо тормозеше горката прислуга? Просто му носеше бонус към удоволствието. Дори не го правеше с цел да ги унижава, поне не съзнателно. Доказваше отново и отново на всички, че само той е богопомазан да става за нещо и че дори светът не го заслужава. Маслиновите му очи, способни да погълнат всичко пред себе си, имаха навика да се присвиват срещу всяко антипатично лице и да проблясват зловещо при фокус на нова мишена, разпалила интереса му.
Понякога бе като отворена книга. Всички негови жестове достатъчно изразително издаваха моментните му емоции. Когато лъжеше, погледът му бягаше към левия ъгъл на помещението или пейзажа. Когато премълчаваше нещо, което изгаряше да каже, винаги прехапваше леко долната си устна в дясното ъгълче. Когато се намираше в най-доброто си игриво настроение и бе жаден за приключения от всякакъв род, често си играеше произволен с огненочервен кичур. Имаше навика да ръмжи тихо в пристъп на наслада. А когато го болеше наистина много, се разплакваше лесно, което може би най-силно мразеше в себе си. Баща му вечно му повтаряше, че не така се държи един истински дракон.
Когато навърши пълнолетие и проклятието го застигна, той бе прокуден от семейството и всичкия лукс, така попадна на кораба на далечния и братовчед Алистър, за който разбира се, не предполагаше, че му е роднина. За разлика от всички на борда, момчето не се примири със съдбата си и пътуваше с тях, за да претърси всички земи за могъщ магьосник, който да развали проклятието му. Кой да знае, че накрая наистина ще си намери майстора.

Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved  2
Демара
Демара бе най-силната от седемте раздвоения. Спасителят на деня. Ако имаше нещо, което останалите 6 не можеха да понесат, честта се падаше на Дермара. Битките, провокацията, травмите… Дермара трябваше да се оправя някак с всичко това. Но ако въпросът касаеше чувства, не го търси. Това не му бе в специалността. Въпреки антисоциалната си същност, той бе почти толкова сложен характер, колкото самия Ансел.

Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved  3
Монти
Раздвоение номер 3 бе описвана от останалите като вечно превъзбуден трън в задника. Монти бързо се мотивираше и също толкова бързо загубваше интерес към дадено нещо. Хиперактивна личност като тази представляваше същинска природна стихия. Освен всичко, винаги трябваше да задоволи любопитството си. Като цяло трябваше да му се угоди, защото иначе ставаше опасно за всичко наоколо.

Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved  4
Норик
Норик бе онзи тип странник, когото никой нормален човек не би искал да доближи. Най-мълчаливият от всички, Норик доказваше старата поговорка „тихите води са най-дълбоки“.

Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved  5
Химер
Тотален изрод, играещ ролята на главен защитен механизъм. Химер не просто имаше висок праг на болката, а ми тя го караше да се чувства жив. Най-висока степен мазохист. Бе готов да ти угоди всякак в замяна на това да му причиниш болка. Не искаше много, но никой не приемаше искането му за нормално.

Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved  6
Жокер
Жокера бе чисто и просто непукист. Той и Демара си деляха първото място за спасител на деня. Когато нещата бяха прекалени за всички останали, ето кога Жокера се появяваше да взриви всички проблеми с непукизма си. Опитваше се да скрие, че всъщност обичаше да гледа сеир, затова и често си открадваше малко екранно време дори когато не беше желан. Като всяко нещо и за това си имаше причина. Често все някак успяваше да забърка огромна каша и после да си измие ръцете.

   
Ansel Darmara/Others/Dragon/25/Reserved  7
Черил
Черил бе единствената персона която говореше за себе си в женски род, затова се считаше като единствената дама от дружинката на седемте джуджета. Тя от своя страна бе пристрастена към непрестанното шетане и подреждане, никой не знаеше дали не бе заради нейното ОКР. Всичко трябваше да е подредено по точно определен начин, по определен брой и прочее. Черил не вярваше в суеверия, но вярваше в ежедневните си ритуали. Изнервяше се лесно, затова никой не искаше да оспорва подредбата ѝ.
Alistor Cay
Alistor Cay

Пират;
Шейпшифтър

Пират; Шейпшифтър

Брой мнения : 18
Регистриран на : 20.08.2020

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите