Hiyana Sachiel, 22, Slave, FC: Emblu TAKEN

22, робиня/магьосница (не знае за силите си), FC: Emblu

Сънувах... бях в небесата, летях. Чувствах се свободна, безгрижна. Сякаш бях в Рая, чувствах мекота, сякаш бях създадена от облаци. Усещах мириса на горски букет от цветя. Чувствах как подскачам из зелените ливади и бях свободна.
Едва на 22 години, никога не съм и мислила, че ще свърша до това положение, в което се намирам в момента. Станах робиня... това съм аз. Не знам къде да отида, защото нямам свободата да избирам. От търговец на търговец ме продават, безпощадно ме разиграват. Белия си ден не бих видяла, животът ми в гробница пропадна. Как стигнах до тук? Ето ви кратката история...

Баща ми е починал от алкохолно натравяне, майка ми се е омъжила повторно за някой, на който дори и името няма нужда да помните. За съжаление, когато съм била прекалено малка (хората из Некха разказваха), майка ми не е могла да изтърпи втория си съпруг, но, работейки из оскъдните полета на крада, се залюбва с друг човек. Прибирайки се, пастрокът ми разбира за това и я убива. Убиецът (дори не бих могла да го нарека мой втори баща), от ярост, пребива и мен и години наред бях като слуга, робиня в собствения си дом.

Когато станах на 16 години, животът ми продължаваше да е все така отвратителен. Не знаех да говоря собствения си език, чувствах се като няма и неразбираща хората. Не знаех какво ми говорят и не можех да им отговоря. Имах синини на много места, но ме държеше надеждата, че ще успея да избягам от вкъщи някой ден. Въпросът беше - къде щях да отида?

Убиецът на майка ми продължаваше да ме изтезава... биеше ме, караше ме да му робувам, да чистя, да готвя и дори да работя под наблюдението на личен асистент, на когото му плащаше да бъде навсякъде с мен. Насилваше ме почти всяка вечер, след като изпиваше един литър огнено уиски. Имаше някакъв бизнес с робини, които ги продаваше на пазар в Телеарене. Казват, че това е столицата... никога не съм ходила там и не знам какво представлява, но казват, че било едно божествено и красиво място, богато и всеки бил свободен да прави каквото си поиска. 
Още един плесник по лицето, още един ритник по крака... отново изтезаване. Една вечер просто не издържах - вдигнах глинена ваза и я строших в главата му. На следващия ден реши, че е крайно време да ме продаде на търговци в Некха. И го направи... 
- "Хияна! Млада... красива... 22 годишна девойка... тигрица в леглото, уверявам ви!" - подхилквания и аплодисменти. - "Погледете й чорлавите, кестеняви къдрици... сините й очи. Погледнете тези дебели и плътни устни, които правят чудеса!" - отново възклицания и ентусиазирани погледи.

Дрехите ми бяха почти скъсани, нямаше какво да облека... озовах се в ръцете на богат търговец, който остана с надеждата, че ще вземе много сериозни пари, ако ме продаде в Телеарене Капитол. И до тук бяхме... това е настоящето... пътуването ми започва. Колкото и зле да изглежда всичко, поне знам, че ще видя столицата, преди да се самоубия!

*Хияна на дандренски означава "измяна". Убиецът на майка й в последствие я кръсти на "Измяна", точно заради грозната постъпка на нейната майка.
*В момента се намира в Некха, но тръгва на пътуване към столицата за продан.
*Магьосница е, но все още не го знае и не подозира за свръхестествените си способности.