Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
WELCOME BEE

WELCOME!
Вход

Забравих си паролата!

Latest topis


Latest topics
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 56, на Чет Май 07, 2020 9:30 pm

Alvaro Nazari; 30; Bartender; FC: Machine Gun Kelly; FREE

Go down

Alvaro Nazari; 30; Bartender; FC: Machine Gun Kelly; FREE Empty Alvaro Nazari; 30; Bartender; FC: Machine Gun Kelly; FREE

Писане by Leila Nazari Чет Апр 30, 2020 11:46 pm

A river seems a magic thing. A magic, moving, living part of the very earth itself.Name: Alvaro Nazari; Age: 30 (seems like); Group: Others - river creature; GIFT: Your choice; FC: Machine Gun KellyВодоизточника във всяка територия е от крайна важност за оцеляването на народа. Безспорен факт, нали? Той го снабдява не само за водоем, но помага за търговията, както и прехраната. Всяка държава мечтае за чиста река, пълноводно море, кристални езера или поне бистри потоци, в които да потопи изморените си нозе и да се разхлади.
Не далеч от Коогаба, близо до центъра на Гората имаше такава река, чиято слава някога се разпростираше из целия свят. Със своята приказност и красота тя привличаше всички минувачи да отпочинат и да ѝ се порадват. Около нея винаги имаше чудна растителност, животните се радваха на своето спокойствие. Песента на птичките допълваше атмосферата. Блестеше с огледалното си отражение на небето и с плодородие.
Но всичко имаше своя край.
С екзекуциите магьосниците побегнеха към горите. Откриха своето убежище до самата река и я замърсиха. Дадоха ѝ името Тъмната Река и я обградиха с бентове на мистиката, която вече вместо да привлича чужденците ги отблъскваше. И макар за маговете да беше необятен източник на възможности, то за другоземците бе малък пъклен ад на повърхността. С течение на има няма две години, някогашният блян угасна като посипана с пръски свещ и тя никога повече не пламна. Тинята и боклуците, които постоянно се сипеха вътре отровиха дънната растителност, а с нея си отиде и рибата, което превърна тази част от гората само в едно име без покритие. Никой не може да нанесе по-големи щети от самите хора, а магьосниците и стражите, които ги преследваха, разбойниците, пирати, всички те се постараха да превърнат този природен елемент в мрачен, с вечно черни води. И всичко това, за да може водата да отблъсне стражите и маговете добре да се скрият.
Уви всички знаем, че природата има начин да ни го върне тъпкано. Тъмнината, с която бе обвита Тъмната Река, се превърна в опият за изтерзаните души на животните и растенията. Пенливите вълни бяха като сълзите на всичко, което някога е било, и което можеше да бъде. И от там, точно от тези пенливи вълни преди 19 години се показа самият пазител на тази река – Алваро. Речно създание, което също като някогашната река беше красиво, невинно, кристално чисто и приказно. Със своите руси коси и сини очи караше дори дърветата да зашушукат от свенливост. Уви пазителя отговаряше на облика на реката и бавно чертите му станаха по-остри, погледа по-жесток, мисленето, убийствено. Тялото му се покри с различни шарки показващи злодеянията на хората.
Дълго време се опитваше да почисти реката, но накрая се отказа и реши да подходи по друг начин. Да изгони тия магове и шайката с престъпници из земите си. Първоначално описа сам, но видя, че те пак се връщаха, колкото и пъти да прелива и да унищожава лагерите им. Опита и с други магически създания, но в последствие гневна магьосница превърна любовта на живота му в полярна лисица, а приятелите – във високи дървета с грамадни корони. Озлобен и ужасен той реши да направи немислимото. Да се съюзи със злосторниците и да им помогне да изхвърлят Краля през портите на Ада, от където повече да не се върне.
Години по-късно Алваро вече работеше като барман. За пред маговете се правеше на такъв като тях. За пред хората пък се правеше на човек. Уменията му с билките пък помагат доста в работлъка, а с всяко питие даряваше хората отпили от чашите със своята магия и капка от собственото си тяло – Тъмната река. Полярната лисица, прекрасната Амина, не го напускаше и за миг, а щом погледне някой от тия нисши твари – хората му забиваше по някой нокът в ръката. Късият нож, на един удавник, стоеше винаги под тезгяха. Песни се носеха, виното се лееше и живота продължаваше.

Характер:
Алваро на пръв поглед е душата на компанията. Не цепи басма на никой. Наперен, със самочувствие на бог, с вярване, че е такъв. Приятел с всеки поръчал си питие. Враг с всеки нападнал това, което е негово. Винаги знае как да развесели хората, винаги взима нещата на базик. Вечната усмивка на лицето ми, нагла до безбожие, е като запазена марка. Чак очите му се усмихват като го погледнеш. Храс-прас, думите се леят и знае как да те удари по най-милото – егото.
Обича хубавите кръчмарски мелета, както и вечерите, в които кара сервитьорките да изнасят представления за клиентите. Обича да пие, да пуши, да живее. Обича жените, обича парите. Тотално земен човек. На пръв поглед, да, Алваро е добряк, но не е точно това истинската му същност.
Той е жесток, безкомпромисен, безпощаден. Само да му влезеш в черния списък и ще намери начин да те хване и да те обеси на краката ти. Ще източи кръвта ти. Ще се изкъпе в нея, а тялото ти ще хвърли на кучетата, сякаш нямаш никаква стойност. Садистичен до невъобразими висини. Единственото, което може да мине тази му черта е въображението, с което наказва хората, прекрачили границите му, а те са много и са там.
Изключително силно влияние има върху хората около себе си, точно както водата има за една държава. Това е показно от факта, че мисли за човеците като за заменими единици. Бройки и нищо повече. Мислене, което е прехвърлил на русокосо момиче, пред което се представи за неин братовчед, след като видя как умират родителите ѝ на кладата. Видя в нея онзи рядък талант, който повечето искат да притежават – сила над това да променяш Съдбата си, веднъж узнал я. Взе я под крилото си и я отгледа, но не се лъжете. Не изпитва дори към „братовчедка“ си каквито и да е било чувства, защото и тя, като всички други е просто сега нужна, но завбъдеще ненужна вещ, която ще удави във своите води, веднъж станали кристални и приказни.

Допълнително:
1. Ликът подлежи на промяна, но трябва да е рус и синеок. За татусите винаги може да се направи компромис. Все пак не сервира вино без връхни дрехи.
2. Името не подлежи на промяна!
3. Героят е тясно свързан с Лейла, тъй като те са partners in crime за момента, тоест ще пишем заедно.
4. Бъде ли взет може да пишете каквото искате, но знайте, че Алваро е речно създание. Той не изпитва чувства като нормалните хора. Също като водата е променлив, никога еднакъв. Единствената любов, която е изпитвал е към Полярната Лисица Амина, която всъщност е друго речно създание, прокълнато от магьосници при поредния бунт на магическите създания с цел разкарване на хората от техните земи.
5. Целта трябва да остане една - да изгони магьосниците от "Гората" и да върне истинският облик на Амина. Всичко друго е второстепенно.
6. Магията оставам да е избор на този, който вземе Алваро.
7. Специално за този герой има създаедна тема в Некха, където ще видите работното си място.
:copyright: 2981 12289 0
Leila Nazari
Leila Nazari

~~~

~~~

Брой мнения : 26
Регистриран на : 30.04.2020

Характеристики на героя
Ниво на героя: 0
XP: 0
Киели: 500

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите